Неврологията зад раздялата
Краят на една връзка е едно от най -трудните, най -трудните емоционални преживявания, с които повечето хора ще се сблъскат в живота. Раздялата може да бъде също толкова опустошителна, колкото формирането на нова връзка е еуфорично. Владенето на влакче в увеселителен парк с емоции и нехарактерно ирационално поведение, което често следва раздяла, е обект на изследване за невролози.
Какво се случва с мозъка ни? Защо е толкова трудно да се освободим и да се съберем, без да правим глупаци от себе си с жалки, маниакално подхранвани от депресия опити да спасим връзката? Разбира се, не всички споделят една и съща трудност, когато се разделят с бивш любовник. Много от това зависи от качеството на връзката и психологията на човека.
Доказано е обаче, че процесът на привързване и отделяне от човек активира редица различни мозъчни системи и много от тях са едни и същи, свързани с пристрастяването към наркотици. Мозъчните системи са вериги на неврологична активност, които според невролозите са отговорни за когнитивните мотиватори за различни биологични императиви като чифтосване и емоционални връзки.
В статия, публикувана на Psychology Today, д -р Ронда Фрийман, клиничен невропсихолог във Флорида, предлага, че има шест мозъчни системи в действие след травматичен разпад:
- Системата за свързване
- Система за възнаграждение
- Болкови системи
- Стресови системи,
- Система за регулиране на емоциите
- Когнитивни мрежи
Системата за свързване
Системата за свързване се активира при установяване на емоционална връзка с друг. Невротрансмитерите окситоцин и вазопресин са отговорни за образуването на връзки не само с влюбените, но и с нашите деца и приятели. Когато тази връзка бъде прекъсната, мозъкът ще се почувства дестабилизиран от признаването на загубата и ще премине в режим на паника. Това ще ни принуди да се опитаме да възстановим връзката и да възстановим загубата си, дори връзката да не е била толкова добра.
Д -р Фрийман предлага да се заобиколим с подкрепящи хора, които ни обичат, за да ускорим процеса на психологическо изцеление и приспособяване.
Системата за възнаграждение
Захранва се предимно от допамин и други ендогенни опиоиди. Тези неврохимикали участват в усещанията както за удоволствие, така и за болка и създават мотивация за преследване на обект на желание и чувство на удовлетворение от постигането му. Д -р Фрийман заявява, че системата за възнаграждение е свързана със зависимостта и е част от схемата на системата за свързване, която води човек до жадувам бившият им партньор. Сератонинът, невротрансмитер, отговорен за манията и импулсивното поведение, също се освобождава в мозъка след сърдечен срив, водещ до психо поведение като многократни обаждания и текстове, шпиониране и преследване на бившия партньор.
Болковата система
Намаляването на нивата на ендогенни опиоиди след болезнена раздяла е свързано с усещането за „разбито сърце“ и чувство на отчаяние и сълзене. Това допълнително мотивира желанието за помирение и търсене на утеха и утеха от отчуждения партньор. Д -р Фрийман предлага слушането на възвисяваща музика като ефективно терапевтично решение за успокояване на емоционалната болка.
Системата за стрес
Кортикотропинът и норепинефринът са хормони, отделяни при стрес. Те предизвикват свръхстимулирано състояние на свръхсъзнание и възбуда. Това може да причини сърцебиене и да повлияе на промените в съня и апетита. Тези симптоми на стрес са наблюдавани при хора след сърдечен срив. Упражненията и сератонинът са полезни лечения за намаляване на стреса.
Системата за регулиране на емоциите
По време на периоди на стрес, като този, причинен от раздяла, съпътстващото намаляване на активността в префронталната кора води до временно намаляване на емоционалното потискане и самоконтрол. Това води до импулсивно и иратично поведение, за което индивидът ще съжалява по -късно.
Когнитивни мрежи
Когнитивните процеси се компрометират сред бурята от свръхактивни емоционални системи. В резултат на това концентрацията, паметта и организацията ще бъдат сериозно възпрепятствани.
